Нушев Костадин, доц. Св. Теофан Затворник – духовен подвижник, учител и светител на Църквата // http://www.pravoslavie.bg/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%


На 10 януари Православната църква почита паметта на свети Теофан Затворник (1815-1894) – един от най-големите подвижници на Православието от по-ново време и забележителен учител на християнското духовно благочестие.

Като епископ и светител на Руската православна църква, книжовник и богослов, преводач и съставител на руското издание на сборника “Добротолюбие”, автор на духовно-аскетични трудове и многобройни проповеди, той се превръща в една от най-ярките и влиятелни фигури в духовния живот на Православната църква през втората половина на ХІХ век. Приносът на духовното творчество и книжовно наследство на св. Теофан Затворник има огромно и определящо значение за развитието на Православното богословие през цялото следващо столетие до наше време.

Жизнен и творчески път в служение на Бога

Епископ Теофан Затворник е роден в семейството на руски православен свещеник със светското име Георгий Васильевич Говоров на 10 януари 1815 г. Завършва Ливенското духовно училище и Орловската духовна семинария и продължава висшето си богословско образование в Киевската духовна академия, където започва да се занимава и с учебно-възпитателна дейност. Като възпитаник на Киевската духовна академия младият богослов Говоров изучавал сериозно и се интересувал изключително задълбочено от аскетика, философски науки и психология, а в последната година от своето обучение приел монашеството. След като завършва своето висше богословско образование йеромонах Теофан е назначен за ректор на Киево-Софиевското духовно училище, а по-късно поема служение и като инспектор на Новгородската духовна семинария. След това той продължава своята академична работа в Петербургската духовна академия в катедрата по нравствено и пастирско богословие, където започва да изследва все по-целенасочено и съсредоточено аскетичната духовна традиция на Православието. През този ранен период от своята педагогическа и научно-преподавателска работа бъдещият светител натрупва богат духовен и религиозно-психологически опит, който след това допринася изключително много за изграждане на неговите задълбочени аскетически и нравоучителни трудове.

През 1847 г. йеромонах Теофан става член на Руската духовна мисия в Йерусалим, където прекарва шест години. По време на служението си на Изток той изучава усилено древни и съвременни чужди езици, като се запознава основно с еврейски и арабски, също така овладява на добро ниво гръцки и френски език. Тогава започва да изучава съчиненията на древните църковни учители и свети отци по оригиналните им ръкописи и основно се запознава с монашеските устави на древната Църква. По-късно епископ Теофан събира и издава по-важните монашески устави на Църквата, които са залегнали в основата на Православното монашество, като ги публикува в специален сборник („Древние иноческие уставы”)1.

През 1856 г. като архимандрит Теофан Затворник служи в Константинопол в руската посолска църква, а след това е възведен в служението на ректор на Санкт Петербургската духовна академия и е избран за професор по богословие. От този момент бъдещият светител започва да работи усилено в областта на Православното нравствено и аскетическо богословие, като създава свои оригинални научни трудове, предприема преводи на светоотечески творения и съставя множество проповеди.

Проповедническата активност на светителя се активизира особено много, след като е възведен през 1859 г. в епископски сан и поема високоотговорното архиерейско служение първо в Тамбовска, а след това във Владимирска епархия. По време на служението си като епископ, и в изпълнение на задълженията на епархийски архиерей в тези две епархии, Теофан Затворник произнася неизброимо множество проповеди, от които към настоящия момент са издадени само малка част. Сред публикуваните негови проповеди и слова се наброяват над 270, които са произнесени по време на различни богослужения в двете епархии. В редица архивни хранилища в Русия и на Атон се съхраняват и много непубликувани негови богословски творения, проповеди и писма.

При своето служение като епархийски архиерей, епископ Теофан организира и открива множество прицърковни духовни школи, неделни училища и духовни учебни заведения за жени и девойки. Той основава епархийски църковни периодични издания и се стреми да развива всестранна духовно-просветна, пастирска и научно-богословска дейност. Светителят Теофан Затворник работи в пълна отдаденост и с размах, които доближават богословските му трудове за разкриване на църковното учение в по-ново време до примера и образеца на църковните учители от епохата на Златния век на светоотеческата мисъл. Той пише множество екзегетически и нравоучителни трудове и се заема с превода на сборника „Добротолюбие” на съвременния и говорим руски език, като с това полага огромни усилия за възраждане на православното богословие и за обновлението и утвърждаването на православното благочестие в светоотечески църковен дух. Заема се с преводаческа дейност и подготвя подробни и задълбочени екзегетически изследвания и тълкувания на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Светителят подготвя и публикува ценни богословски тълкувания на Псалтира и издава многотомно тълкувание на новозаветните послания на апостол Павел, които са издържани в духа на светоотеческата екзегетическа традиция, с което дава своя съществен принос в обновлението и на православната библеистика.

Св. Теофан Затворник и обновлението на Православното богословие
в края на ХІХ и началото на ХХ ве
к

През ХVІІІ и ХІХ век в Православната църква на Русия се развиват паралелно две основни линии на възраждане на интереса към светоотеческото богословие. Едната от тях е свързана с възникването на оригиналната руска религиозно-философска традиция, която намира свой специфичен облик в творенията на славянофилите, а втората е свързана с чисто монашеското духовно движение на нео-исихастко обновление. И двете тенденции рефлектират върху научното и академично богословие на Църквата и спомагат чрез своето въздействие за задълбочаване и развитие на процесите на духовно обновление на православната християнска етика и на аскетическото богословие в Русия.

През целия ХІХ век в резултат на тези обновителни духовни процеси развитието на Православното богословие в Русия се осъществява изключително динамично и интензивно. През този важен за Руското православие период православната богословска мисъл и руската християнска религиозна философия постепенно намират своите собствени дълбоки основания в традицията на източните гръцки отци и стъпват здраво върху тях, като се освобождават от западните влияния на протестантството, римо-католицизма и немския идеализъм. В резултат на тези обновителни процеси в търсене на собствената православна духовна идентичност и преоткриване на своята изконна духовна традиция, постепенно кристализират и се оформят основните характеристики на Руското православно богословие, които до голяма степен определят насоките на неговото развитие и през следващия ХХ век.

Духовното творчество и научно-богословското дело на епископ Теофан Затворник представляват нов етап и своеобразен връх в развитието на Руското православно аскетическо и нравствено богословие през ХІХ век. Приносите на еп. Теофан Затворник като духовник и богослов се отразяват решително в областта на православното библейско, нравствено и аскетическо богословие и водят до съществени резултати в насоката на обновлението и осъвременяването на православната етическа и духовно-аскетическа мисъл. Той пише множество духовно-наставнически послания, поучения и писма, които обхващат изключително голямо тематично разнообразие от богословски въпроси на църковния живот и представляват огромно книжовно наследство.

Към настоящия момент съществува проект на Издателския комитет на Московската патриаршия за издаване на събраните съчинения на св. Теофан Затворник по повод на 200-годишния юбилей от неговото рождение. Подобно издание на цялото творчество на светителя досега не е правено, а бъдещият проект за пълно издание на неговите творения предвижда отпечатването на сбирка от 40 тома. (Срв. Феофановский проект. – ЖМП, № 3, 2012).

Книжовното и богословско дело на св. Теофан Затворник се вписва в процесите на духовно възраждане, което през целия ХІХ век се засилва и задълбочава както в руското монашество, така и в рамките на академичното богословие. Този процес, който постепенно се разраства и задълбочава, се изразява в едно съзнателно движение и целенасочено усилие за духовно обръщане към светоотеческите първоизвори, което води до активизиране на книжовната дейност, до нови преводи, преписване и отпечатване на различни светоотечески творения, богословски сборници, аскетични сбирки и православни антологии с напътствия за духовния живот и молитвата. Всички тези нови преводи на светоотечески творения, или нови сборници с духовно-аскетично съдържание, съдържат някои елементи от по-старите Патерични сборници и класически сбирки с авторитетни светоотечески писания, но отразяват и някои основни насоки на филокалийското нео-исихастко движение, заложени от делото на преп. Паисий Величковски и появата на славянското „Добротолюбие”.

В първоначалното двутомно издание на „Добротолюбие” на църковно-славянски език обаче, което било подготвено от книжовната школа на преп. Паисий Величковски, не били включени подбраните глави от св. Максим Изповедник и св. Григорий Палама. Ето защо в руската богословска и духовно-аскетична традиция се наложило съставът на славянското „Добротолюбие” да бъде допълнен с нови преводи от гръцки език на светоотеческите съчинения на тези двама водещи духовни авторитети на Църквата, които не били включени в първоначалното издание. С тази задача се заел светителят Теофан Затворник, който превел на руски език, допълнил и издал ново и разширено в пет тома издание на сборника „Добротолюбие”. С това свое книжовно дело този руски духовник увенчал движението на филокалийското нео-исихастко обновление в Русия и спомогнал за даването на нов силен тласък в развитието на православното аскетическо и нравствено богословие, като снабдил руската църковна и богословска наука с нова сбирка от най-авторитетните извори с духовни поучания на отците исихасти.

Духовният подвиг на уединението и затворничеството

След двайсет и пет години на активна църковна дейност, и за да продължи по-плодотворно своята книжовна и богословска работа в служение на Църквата, епископ Теофан доброволно се оттегля от своето административно служение като епархийски архиерей и приема духовния подвиг на пълно уединение и затворничество във Вишинския манастир на Тамбовската епархия. Тук, по примера на отците исихасти и книжовници, в дълбоко духовно уединение и върховна концентрация на интелектуалните, духовни и физически сили, светителят Теофан Затворник продължава своите преводачески, духовно-литературни и богословски трудове и създава своите зрели научни произведения.

В своето затворничество той продължава още по-активно да твори като преводач, да следи научната и богословска периодика чрез множество руски и международни издания, да пише духовни послания и писма до свои ученици и събратя в Русия и на Света гора. През този период се появяват богатите сбирки с оригинални и практически ориентирани, но изключително задълбочени от богословска и психологическа гледна точка, „Писма за духовния живот”, които по-късно залягат в основата на неговите научни трудове по православна аскетика. От основно и централно значение за развитието на Православното нравствено и аскетическо богословие са следните по-важни творения на епископ Теофан Затворник:

1. „Путь ко спасению” (1875), което съдържа кратко изложение на основите на християнската аскетика и систематично представяне на принципите на православната субективната сотириология;
2. „Начертание христианского нравоучения” (1891), което съдържа подробна систематизация на основните нравствени принципи и степени на духовния живот;
3. „Какво е духовен живот и как да се настроим за него?” – изложение на православното исихастко учение за подвижничеството и молитвата.

Първите две съчинения, според проф. Иван Панчовски, „представляват пълна система на християнското нравоучение.” Тази система на православната християнска етика е „особено ценна поради това, че авторът тълкува всички възвишени нравствени изисквания на християнството в съгласие: 1) със Свещеното Писание и със светоотеческата литература, от които той бил проникнат като малцина моралисти; 2) с най-дълбоките стремежи и закони на човешката природа и 3) със собствения опит, т.е. въз основа на личните духовни подвизи.”2 С тези свои трудове в областта на нравственото богословие епископ Теофан Затворник създава една дълбока духовна основа и жизнена перспектива на православната християнска етика като специална богословска дисциплина. Той се придържа към богатството на светоотеческото богословско предание на Църквата и прилага висок духовен критерий за богословско-етически анализ и синтез на библейското и светоотеческото учение за човека с истинността на личния духовен опит в християнското подвижничество. Всичко това, по мнението на проф. Иван Панчовски, придава на изградената от епископ Теофан Затворник система на християнската нравственост „самобитна свежест, дълбока жизненост и непреодолима убедителност.”3 От многобройните съчинения на епескоп Теофан Затворник в областта на православната аскетика за развитието на православното нравствено богословие имат особено значение и следните негови трудове: „О воплощенном домостроителстве”; „Невидимая брань”; „За Иисусовата молитва”; „Содержание аскетики”; „Материкон”; „Древний патерик” и други. В атонския архив с непубликувани произведения на светителя се съхраняват също така много негови оригинални и неиздадени произведения, които имат отношение към православната християнска етика и аскетиическото учение на Църквата.

При анализа на основните въпроси от областта на християнската подвижническа нравственост и православната аскетика прави впечатление, че епископ Теофан се придържа изключително точно към учението на големите църковни отци и учители на Църквата като св. Максим Изповедник, св. Ефрем Сириец, св. Йоан Лествичник, св. Григорий Палама и св. Григорий Синаит, но също така в своето богословско учение той придава на традиционната православна светоотеческа аскетика един по-нов, жив и актуален, от психологическа гледна точка, прочит. Според св. Теофан Затворник високото духовно достойнство на човека като свободна личност се изразява в неговото самовластно движение на волята, което се разкрива посредством свободното решение, самоопределение и нравствен избор4. Това достойнство на човешката личност според творческия замисъл на Бога за човека следва да се проявява винаги като съзнателно самоуправление и самообладание – въздържаност, умереност и трезва разсъдителност. Така от високото предназначение на човека, като сътворен по Божий образ (Бит. 1:26-28) и надарен от Бога с разум и свобода, произтичат нравствените длъжности да постъпва винаги благоразумно и мъдро, като съзнателно (с разбиране) и свободно избира и осъществява на дело в живота си благата и съвършена Божия воля.

Бележки

1. Срв. Св. Теофан Затворник. Древни монашески устави. Света гора Атон, 2002.
2. Панчовски, Ив. Методология на нравственото богословиеС., 1962, с. 249.
3. Пак там, с. 249.
4. Срв. Св. Феофан Затворник. Взыщите Господа. Свято-Троице Сергиева Лавра, 1990, с. 17